Автор: Ирина Дюбоа, “Dialogue franco-russe- Терминът “специална операция е легитимен, защото в

Автор: Ирина Дюбоа, “Dialogue franco-russe ”

- Терминът “специална интервенция ” е законен, тъй като в реалност войната стартира през 2014 година

- Законът за коренните нации беше признат в Украйна на 1 юли 2021 година и за тези, които не знаят, това е закон, който дава разнообразни права на украинците съгласно етническия им генезис. Трябва да знаем, че в историята германците направиха същото нещо през 1935 година с така наречен Нюрнбергски закони, които даваха разнообразни права на немските жители и на жителите евреи. А на 2 юли 2021 година един народен представител от партията на Володимир Зеленски, сподели:  “Отсега нататък руснаците няма да имат същите права като другите украински жители, те няма да се употребяват със същите човешки права и няма да се употребяват към този момент с конституционните права като другите украински жители ”. Тоест, направиха доста ясно разграничаване сред украинските жители и рускоезичните жители на Украйна. Със сигурност този закон е ултранационалистически, неонацистки, защото използва детайли от идеологията, които вършат разлика сред етносите, това е детайлът, който надвишава ултранационализма и който може да бъде охарактеризиран като неонацистки. Това е повода, заради коята на 24 февруари 2022 година Владимир Путин в речта си, която беше публикувана в целия свят, дефинира две цели на специфичната интервенция: демилитаризация и денацификация на опасността против Донбас.

- Терминът " неонацистки " в никакъв случай не беше признат насериозно, тъй като на Запад желаеха да основат черно-бял облик, желаеха да избегнат всички нюанси на сивото. Тази заран прочее получих една фотография, която беше показана в немския Бундестаг и на която се вижда немски танк “Леопард 2 ” със знамето на “Десен бранш ”, който е искрено неонацистко придвижване, което проповядва непорочност на украинската раса, затова в действителност става дума за същите правила, както през 30-те години в Германия. Това е същата концепция като на Германия, която искаше непорочност - руси, със сини очи и така нататък Същото нещо. Очевидно, че в случай че на Запад се приказва за това, ще се делегитимират украинците и ще бъдат длъжни да признаят, че Русия има право, нали по този начин?

- Интересното в тази ситуация с Буча е, че бяха извършени паралелни следствия, точно от американската преса. В последната си книга не го загатвам, тъй като други го направиха, само че забавното е, че американски публицисти не доближиха до нищо, нищо не потвърдиха. И по тази причина към този момент не чуваме да се приказва за Буча.

- Мисля, че през днешния ден всички западни специалисти, даже специалистите на Пентагона, всички специалисти, които познавам - не приказвам за тези, които приказват като папагали на формалния език, приказвам за тези, които проучиха нещата -, мисля, че никой не счита, че украинците могат да реализират триумф в тази контраатака, или единствено доста лимитирани триумфи, само че не огромни. В резултат на това слагат украинците в обстановка, в която ги принуждават да се бият, макар че те самите си дават сметка, че обстановката е малко безнадеждна.

- Хората стартират да виждат, че западните страни не са почтени - нито по отношение на със себе си, нито с руснаците, нито с украинците. Мисля, че това е особеното на този спор. Той сподели едно надълбоко интелектуално непочтеност на Запада по отношение на обкръжаващия го свят, в това число по отношение на украинците, което е много любопитно.

- Трябва да бъдем почтени със самите себе си, би трябвало да бъдем почтени с другите страни, в това число Русия, само че това включва и Украйна, тъй като ние не сме почтени с нея. Караме ги да водят война, тласнахме ги към спор и от тази позиция мисля, че Западът беше ненапълно извратен. Тласнахме ги в спор, който ние искахме и който те може би не желаеха, във всеки случай не всички украинци. Ето за какво пиша по този метод.

- Добър ден, Жак Бо!

- Добър ден!

- Били сте член на швейцарското стратегическо разузнаване, експерт по източноевропейските страните в границите на НАТО, взели участие сте в стратегии в Украйна през 2014 и 2017 година През февруари тази година организирахме огромна френско-руска конференция. Разгледахме доста въпроси, само че може би не всички и през днешния ден желая да се върнем към тях. Може би това са чувствителни въпроси, само че сигурно интересуват нашата публика. А вие сте в Париж, тъй като вашата последна книга, “Украйна сред война и мир ” (Ukraine entre guerre et paix), бе оповестена през вчерашния ден от издателство “Макс Мило ”. На първо място, законна ли е от позиция на интернационалното право специфичната военна интервенция, както я дефинират в Русия, или войната в Украйна, както я назовават на Запад?

- Очевидно има доста отзиви и естествено те зависят от това какво се схваща под “цел ” на тази интервенция. Западните страни са склонни да изясняват специфичната интервенция с желанието на Русия да окупира и превземе Украйна. Други споделят, че тя е поради напредването на НАТО и така нататък Това са обстановки, които не вършат една интервенция законна, защото няма да тръгнете на война, единствено тъй като съседът ви желае да се причисли към НАТО. Няма да го извършите. Но не това обявиха руснаците. Западът дава това пояснение. Обяснението, обещано от Русия, съгласно мен е единственото годно пояснение - концепцията беше да  защитят рускоезичните поданици на Донбас против издевателствата на украинското държавно управление. Тези издевателства против народа на Донбас започнаха от дълго време, само че започнаха в действителност да демонстрират свирепост от 2014 година, когато в Киев пристигнаха на власт новите, неизбрани управляващи.

Това, което провокира протеста на цяла Южна Украйна, беше анулацията на закона за формалните езици, по силата на който преди този момент съветският беше формален език, по този начин както и украинският. Отмяната на този закон направи по този начин, че рускоезичните жители повече не можеха да поддържат връзка с управляващите на съветски и трябваше да го вършат на украински. Именно това предизвика  всеобщи протести в цяла Южна Украйна, освен в Донбас, а в целия юг на Украйна. Западните страни не говореха за това, тъй като желаеха да легитимират държавния прелом в Киев, на Майдана, както го нарекоха, само че в реалност пламна целият юг на страната - от Одеса до Харков. И с цел да бъде възобновен редът, държавното управление не можеше да употребява украинската войска, защото украинската войска също беше формирана от рускоезични, а рускоезичните украински бойци не желаеха да стрелят против други рускоезични украинци. Това е повода, заради която трябваше да се основат тези прословути паравоенни, ултранационалистически елементи, като батальона “Азов ”, “Десен бранш ”, всички тези паравоенни елементи, някои от които са определяни като неонацистки, ще се върнем към това, и които от 2014 година упражняваха принуждение по отношение на популацията на Донбас.

Важно е да напомним това, което се случи през 2015 година, с цел да се предотврати, да спре това принуждение: под егидата на ОССЕ и с присъединяване на Франция, Германия и Русия - Франция и Германия от украинска страна, Русия от страна на силите в Донбас, които не бяха сепаратистки! - напомням това -, бяха подписани Минските съглашения, които трябваше да дадат политическо решение на спора. Западните страни обаче не съблюдаваха своя автограф, украинското държавно управление не съблюдава своя автограф, нито това на Петро Порошенко, нито това на Володимир Зеленски. И по този начин се стигна до обстановка, при която през март 2021 година украинският президент Володимир Зеленски издаде декрет за отвоюването на Крим и южната част на страната. От този миг, 24 март 2021 година, стартира централизация на украински сили по границите на Донбас, с цел да се приготви атака против Донбас.

Именно тогава руснаците започнаха да мислят какво ще стане и че има риск от намеса. Те приложиха един принцип на Обединените народи - правилото за отговорността за отбрана. Това е същият принцип, на който Русия се базира през 2008 година, с цел да отбрани популацията на Южна Осетия в Грузия. Тази отговорност за отбрана е принцип на Организация на обединените нации, който беше признат през 2005 година и аз мога да приказвам за него, тъй като отговарях за доктрината на мироподдържащите интервенции на Организация на обединените нации в Ню Йорк, отговарях за отбраната на цивилни, тъй че това е въпрос, който добре познавам.

Отговорността за отбрана включва три стълба. Първият е, че всяка страна дава отговор за отбраната на личното си население. Следователно Украйна имаше задължението да пази своето население, тъй като популацията на Донбас беше нейно население. Знаем обаче, че сред 2014 година и 2022 година имаше близо 10 хиляди починали в Донбас и че също така през февруари 2022 година Украйна се готвеше да нападне Донбас. Следователно първият дирек от тази отговорност за отбрана не беше спазен.

Вторият дирек на тази отговорност за отбрана е ролята на другарските или на съюзническите страни, които обкръжават в тази ситуация Украйна. Тези страни трябваше да оказват помощ на Украйна да позволи вътрешните си проблеми. В случая това е доста просто, защото имаше Мински съглашения, подписите на Германия и Франция и знаем, тъй като Ангела Меркел го сподели през ноември предходната година, а Франсоа Оланд го сподели през декември предходната година, по-късно Зеленски го удостовери през януари тази година - те в никакъв случай не са имали желанието да ги приложат. Следователно политическото решение, което представляваше втория дирек на отговорността за отбрана също не беше спазено нито от Украйна, нито от западните страни, нито даже от страните от Съвета за сигурност, защото Минските съглашения станаха резолюция на Съвета за сигурност.

Остава третият дирек на тази отговорност за отбрана, която е опцията да се намеси една страна, прилежаща да вземем за пример, с цел да помогне на цивилното население. И точно този трети дирек задейства Русия за своята специфична интервенция.

Терминът “специална интервенция ” е законен, тъй като в реалност войната стартира през 2014 година Тя имаше първо политическо решение през февруари 2015 година с Минските съглашения, само че тези съглашения не бяха спазени. Следователно това е същата война, която стартира през 2014 година, вътрешна война първоначално, която продължи до 2020 година Така че съветската интервенция е точно специфична интервенция в една към този момент съществуваща война. Това е значимо да се каже и се връщам още веднъж към правилото на отговорността за отбрана. Следователно към момента не става дума за правда, а за правилото на легитимност на съветските дейности.

- Каква е разликата?

- Легитимността е моралното право, политическото право да го направи. Законността е законното право да го направи, само че ще се върна към това. Следователно всички условия, които съществуваха в Донбас в оня миг, даваха легитимност на съветските дейности в Донбас. Възниква казусът със законността и руснаците доста добре схванаха това. На първо място, руснаците са народ, който е огромен последовател на законността, по този начин беше преди време и в Съветския съюз.  Изглежда любопитно, само че е по този начин. И тук се случи следното нещо: с цел да се намеси, съгласно правилото за отбрана, Русия се базира на член 51 от Хартата на Организация на обединените нации, който позволява намеса в интерес на едно население. Но с цел да го направи, трябваше да го направи в границите на коалиция. Какво се случи? За да се сътвори тази коалиция, Русия трябваше да признае независимостта на двете самопровъзгласили се републики в Донбас - Луганската и Донецката република, нещо, което Русия постоянно е отказвала да направи преди този момент. Важно е да се каже, тъй като съветските управляващи, Владимир Путин в частност, имаха мислено политическо решение на казуса, т.е. използване на Минските съглашения. Но при започване на февруари 2022 година, с подготовката на украинските сили да атакуван Донбас, руснаците схванаха, че политическото решение към този момент е мъртво и че би трябвало да се премине към военно решение. Владимир Путин се съгласи да признае независимостта на двете републики, с цел да може да подпише контракти за другарство и поддръжка при положение на заплаха с двете към този момент приети самостоятелни републики.

Признаването на двете републики стана на 21 февруари 2022 година След това имаше парламентарен развой в Думата на Руската федерация в Москва, след това и в парламентите на двете републики. На тази основа бяха подписани договорите за другарство и на 23 февруари двете републики желаеха военна помощ от Русия. И в този миг, в коалиция с двете републики, Русия се намеси по силата на член 51 от Хартата на Организация на обединените нации. Следователно де факто има легитимност чрез задължението за отбрана и правда с използването на член 51 на Хартата на Организация на обединените нации. Но е доста значимо да се подчертае, че тази легитимност и правда са годни единствено доколкото Русия се стремеше да отбрани популацията, което съгласно мен е по този начин.

Мисля, че желанието на Русия беше да се намеси, с цел да отбрани това население, и с цел да постави завършек на спора, Русия включи други политически цели, като въпроса за НАТО, за неутралитета, за наличието на непознати войски в Украйна и така нататък Това е различен проблем, само че който може да се прибави в една по-късна фаза на договарянията, което се случи прочее в края на март 2022 година, когато Володимир Зеленски направи оферти на Русия, които разглеждаха точно неутралитета на Украйна, статута на републиките в Донбас и така нататък Така че в реалност желанията на руснаците или на Русия са законни и законни и мисля, че стратегически беше доста по-малко неправилно от това, което разправят западните страни.

- В последната си книга обяснявате аргументите за интервенцията и претекстовете на всички страни в този спор, в тази война, само че постоянно се не помни, че това е и осведомителна война. Някои термини още веднъж се появяват, като историческия термин “Гладомор ”, да вземем за пример. От известно време медиите приказват за него, само че, необичайно, западните медии не помнят и в никакъв случай не приказват за закона за коренните нации в Украйна, признат на 1 юли 2021 година Може ли да развиете малко повече този медийно-исторически аспект?

- Гладоморът е друго нещо, това е огромният украински апетит в края на 20-те - началото на 30-те години. За Гладомора има доста разнообразни визии. Дори на Запад има доста хора, постоянно хора с лява просвета, комунистическа или марксистка просвета, които ще ви кажат, че в никакъв случай не е имало Гладомор, а други ще ви кажат, че той е съществувал. Аз персонално мисля, че казусът не е в това дали е съществувал или не. Проблемът е, че украинците считат, че е съществувал, че Съветите са виновни за него и най-много считат, че ръководителите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), вътрешното министерство през 30-те години, са виновни за него. Ироничното в тази история е, че по това време ръководителите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са били на първо място евреи. И точно заради това украинското държавно управление изиска от Израел обезщетения за Гладомора. Това е някаква подигравка, тъй като през днешния ден ви споделят “Зеленски е евреин ”. Това демонстрира, че историята е по-сложна, в сравнение с наподобява, и настояването за обезщетения, което беше отразено в “Times of Israel ”, е проблем, който малко шокира израелците, само че демонстрира, че има една визия за Гладомора, че той се възприема в Украйна като проблем, който е бил основан от Съветите (а през днешния ден те са склонни да споделят “руснаците ”) и от евреите, което изяснява техния антисемитизъм. Това е значимо да се каже. Впрочем аз изтъквам в книгата си един стачкуващ от Майдана, който сподели пред Би Би Си: “Ние сме срещу Русия, тъй като Путин е евреин ”. Не знам от кое място знае това, само че няма значение. И въпросът не е единствено дали е правилно или не. Въпросът е да се покаже визията и духа, в който се случва този спор.

Въпроса за закона за коренните нации също го загатвам в моята книга и изтъквам апропо един народен представител от Радата в Киев. Законът беше признат на 1 юли 2021 година и за тези, които не знаят, това е закон, който дава разнообразни права на украинците съгласно етническия им генезис. Трябва да знаем, че в историята германците направиха същото нещо през 1935 година с така наречен Нюрнбергски закони, които даваха разнообразни права на немските жители и на жителите евреи. Това е. Принципът на този вид закони е, че дават разнообразни права не според от това, което правиш, а съгласно това какъв си и това е доста значимо. А на 2 юли 2021 година един народен представител от партията на Володимир Зеленски, сподели - и това е в украинската преса, тъй като в книгата си изтъквам украински източници - той сподели пред една украинска медия, мисля, че беше ZN.ua (): “отсега нататък руснаците няма да имат същите права като другите украински жители, те няма да се употребяват със същите човешки права и няма да се употребяват към този момент с конституционните права като другите украински жители ”. Тоест, направиха доста ясно разграничаване сред украинските жители и рускоезичните жители на Украйна. След приемането на този закон Володимир Зеленски написа една публикация на 12 юли за единството на украинския народ, в която изяснява, че няма причина да се прави разлика сред рускоезичните и украиноезичните в Украйна. Според мен този закон показва доста добре ултранационалистическия темперамент - не обичам да употребявам постоянно термина “неонацистки ”, само че това го има. Със сигурност е ултранационалистически, неонацистки в смисъл, че употребява детайли от идеологията, които вършат разлика сред етносите, това е детайлът, който надвишава ултранационализма и който може да бъде охарактеризиран като неонацистки. Това е повода, заради коята на 24 февруари 2022 година Владимир Путин в речта си, която беше публикувана в целия свят, дефинира две цели на специфичната интервенция: демилитаризация и денацификация на опасността против Донбас.

- Защо точно съществуването на неонацисти е толкоз омаловажавано от западната преса и този термин, за който говорите, на процедура в никакъв случай не беше признат насериозно?

- Никога не беше признат насериозно, тъй като на Запад желаеха да основат черно-бял облик, желаеха да избегнат всички нюанси на сивото. Знаем, че революцията на Майдана през 2014 година беше допустима с помощта на намесата на неонацистки и ултранационалистки екстремисти - има няколко трендове, не може да се каже просто “неонацисти ” или “ултранационалисти ”, в действителност се смесиха няколко трендове. Именно тази композиция разреши да се извърши революцията. След това другите държавни управления трябваше да работят с тези, които им помогнаха да извършат държавен прелом и затова съществува това непрекъснато наличие на неонацисти в апарата за сигурност, в политическия уред на страната.

Тази заран прочее получих една фотография, която беше показана в немския Бундестаг и на която се вижда немски танк “Леопард 2 ” със знамето на “Десен бранш ”, който е искрено неонацистко придвижване, което проповядва непорочност на украинската раса, затова в действителност става дума за същите правила, както през 30-те години в Германия. В книгата си включих и фрагменти от разнообразни текстове или доктрината на тези разнообразни придвижвания, в които фактически се приказва за расова непорочност. Това е същата концепция като на Германия, която искаше непорочност - руси, със сини очи и така нататък Същото нещо. Очевидно, че в случай че на Запад се приказва за това, ще се делегитимират украинците и ще бъдат длъжни да признаят, че Русия има право, нали по този начин?

Именно поради това във всички наши медии, само че и измежду политиците, на първо място в западните медии, което е изключително правилно за Швейцария и Франция, в никакъв случай не се приказва за жертвите в Донбас, в никакъв случай! И на първо място в никакъв случай не се приказва като за вероятната причина за съветската намеса. Никога! Никога не се говореше за украинските мерки да атакуван Донбас, в никакъв случай! Никога не се приказва за разликата, което правеха украинците - постоянно се споделя “Украйна е единствено един народ ”, а това не е правилно, и в никакъв случай не се приказва за разликата, която правеха украинските украинци, т.е. от региона на Лвов, и другите украинци - рускоезичните украинци.

Но доказателството, че този проблем съществува, е Унгария, тъй като през днешния ден, когато Виктор Орбан отхвърля да подпише 11-ия пакет със наказания против Русия, то е тъй като унгарското малцинство в Транскарпатия, в най-западната част на Украйна, също е обект на издевателства. И от доста години Унгария стачкува пред Съвета по човешките права, с цел да бъдат спазвани правата на това малко унгарско малцинство. То е доста малко, само че унгарците са доста привързани към правата на това малцинство, румънците също прочее, тъй като има и малко румънско малцинство. Това е и една от аргументите, заради които Унгария отхвърля да даде оръжия на Украйна, тъй като до момента в който тяхното малцинство има разнообразни права, те не съгласни да доставят оръжия. Освен това Виктор Орбан се оплака, тъй като през днешния ден украинската войска на практика е унищожена и те започнаха да набират принудително младежи и то най-вече от етническите малцинства, т.е. измежду унгарците. Тази разлика в третирането на малцинствата е нещо, което западните страни не желаят доста да демонстрират, тъй като това би обяснило, би оправдало съветската намеса, тъй като, както споделих доскоро, отговорността за отбрана е законна.

- Не се приказва за неонацисти, само че за сметка на това се приказва единствено за съветски военни закононарушения,  мъчения и депортиране на деца. Имаме ли през днешния ден доказателства за всички тези действия, препредавани от медиите през цялото време на спора и по-конкретно за Буча?

- Аз изхождам от концепцията, че в спор, в който един против различен се изправят хиляди мъже, сигурно има военни закононарушения и от едната, и от другата страна. Може би по-значителни, по-незначителни, само че сигурно има такива. Проблемът е, че желаеха да слагат акцента върху някои от тях - Буча е образец за това, образецът с децата е различен подобен. Знаете, че аз съм швейцарец. Моят министър на външните работи сподели за Буча: “Това няма да бъде военно закононарушения досега, в който го потвърди едно независимо и без значение следствие ”. Аз имам същата позиция като моя външен министър. Казвам, че това може би е закононарушение, само че първо би трябвало да се извърши независимо, обективно, интернационално следствие.

Работата е там, че когато има сходен проблем - и подобен беше казусът със самолета от полет MH17, свален над Украйна през 2014 година -, автоматизирано изключват руснаците от проверяващата комисия. Същото беше със случая “Скрипал ” в Англия през 2016 година, със случая “Навални ” през 2020 година, същото беше със “Северен поток ” - всякога изключват руснаците. И е много любопитно, че всякога се оказва, че проблемите са по-скоро на Запад, в сравнение с в Русия. Така че има нещо, което не работи.

Ако желаеме да се потвърди едно военно закононарушение, това би трябвало да се извърши по почтен метод от всички, би трябвало да вземат участие всички наранени страни, би трябвало да има специалисти, които могат да съпоставят концепциите си, само че при провеждането на проверяващи задачи единствено с едната страна в никакъв случай не бих признал военно закононарушение, което е прието за такова единствено от едната страна в спора. То би трябвало да бъде интернационално.

Интересното в тази ситуация с Буча е, че бяха извършени паралелни следствия, точно от американската преса. В последната си книга не го загатвам, тъй като други го направиха, само че забавното е, че американски публицисти не доближиха до нищо, нищо не потвърдиха. И по тази причина към този момент не чуваме да се приказва за Буча.

Що се отнася до децата, знаем, че решението на Международния углавен съд беше взето въз основа на отчет, направен от една неправителствена организация и че американските публицисти се пробваха да проверяват, изхождайки от този документ. Те откриха нещо доста по-различно от това, което се приказва: първо, те откриха, че така наречен “депортирани деца ”, в кавички, просто са били изтеглени от бойното поле, тъй като Донецк, откъдето идваха тези деца, беше бомбардиран от време на време от украинците, тъй че тези деца са били изтеглени на несъмнено място със единодушието на техните родители. Тоест, няма депортация, а родители, които са изпратили децата си в Русия. Журналистите даже откриха “концентрационни лагери ”, в кавички, където са били тези деца. В реалност това са хотели, даже хотели от доста добра категория, и деца, които имат уроци по музика, свирят на виолончело, имат културни занимания. Много от тези деца, които видях в направените видеозаписи, в които публицистите са  разговаряли с възпитателите, напълно не са деца, отнети от родителите. Докладът на Неправителствени организации, на който се опира Международният углавен съд, прецизира, че множеството деца са се върнали при родителите си по-късно и че когато е имало умряли родители, е трябвало да се подхващат други ограничения, само че има и доста родители, които не са се осмелили да признаят, че са изпратили децата си в Русия, тъй като са се страхували от репресии от страна на украинците.

Работата на тези американски публицисти, която познавам, е доста сериозна работа, това в действителност са американци, а не пратеници на Кремъл. Въз основа на това имам възприятието, че Международният углавен съд не беше на равнището на това, което трябваше да направи, и съзнателно, дублирам, съзнателно, тъй като отчетът, на който се основава неговото решение, в последна сметка, демонстрира, че няма предпочитание на Русия да отвлича деца, да ги разделя от родителите, няма зложелание в тази история. Така че аз персонално си задавам въпроса за моралната, интелектуална и професионална честност на хората в Международния углавен съд.

- В книгата си “Украйна сред война и мир ” (Ukraine entre guerre et paix) казвате, че контраофанзивата напролет на 2023 година в действителност е продължение на офанзивата, която Зеленски предвиждаше при започване на 2022 година Какво знаем през днешния ден за тази прословута контраатака?

- Трябва да знаете, че през май-юни 2022 година украинската войска, във формата, в която я познаваме, престана да съществува.

- Не завоюва войната?

- Не, тя не завоюва войната, загуби цялото си снаряжение. Украинската войска към този момент беше победена два пъти от руснаците. Първият път през май-юни 2022 година, когато нейната техника беше унищожена и от юни 2022 година даже западните медии споделят, че Украйна зависи от Запада, с цел да продължи войната. С други думи, тя към този момент няма средства да води война.

- Те приказват в този момент за това, преди този момент не…

- Не, още през 2022 година, тъй като през юни 2022 година западните страни споделяха, че Украйна е спечила войната, несъмнено, само че Зеленски искаше оръжия, говореше пред всички парламенти: “изпратете ни оръжия, трябват ни оръжия ”. Щом искаше оръжия, значи към този момент не е имал. Това е много разумно. В реалност може да се каже, че от юни 2022 година украинската войска, във формата, който имаше преди този момент, към този момент не съществува и в този миг трябваше да има нови оръжия, с цел да се възвърне равнището на украинската войска. Това е първото заличаване на украинската войска - материалното заличаване. А по-късно, когато западните страни започнаха да доставят оръжия, съветската войска, ген. Суровикин сподели през октомври 2022 година: “отсега нататък няма да вършим огромни интервенции, а ще унищожим врага, ще го смажем ”. И тъкмо това се случи. В края на 2022 - началото на 2023 година персоналният състав на украинската войска, подобен, какъвто беше през февруари 2022 година, престана да съществува. Имаше свидетелства във “Вашингтон пост ”, на украински пълководец, който споделяше “аз съм единственият оживял в моя батальон, всички бойци, които виждате, са нови, тъй като всички тези, които бяха през февруари, са мъртви ”.

Споменахте, че контраофанзивата през 2023 година в действителност е продължение на контрафонзивата през 2022 година и това в действителност е по този начин. Припомням ви, че когато армията му беше унищожена, Зеленски даде обещание отвоюването на Крим и Донбас с войска от един милион души. Няколко месеца по-късно, през лятото, може би през август 2022 година, ген. Залужни, само че също и Зеленски, споделиха, че имат 700 хиляди души. Днес имат единствено 400 хиляди. Не знам какво се е станало с другите 300 хиляди, само че има разлика. Днес има 400 хиляди, преди този момент имаше 700 хиляди. Те не съумяха да съберат един милион души. Не съумяха да запазят 700-те хиляди и по тази причина пиша в книгата си, че украинската войска беше разрушена повторно, на равнище персонален състав, в края на 2022 година - началото на 2023 година А днешната украинска войска е разнородна войска, построена със западна техника с друг генезис, с друго качество, с разнообразни достижения и с доста задгранични доброволци, с доста едва подготвени военни, мобилизирани небрежно, младежи, доста възрастни хора и затова към този момент я няма армията, която имаха през февруари 2022 година Това можем да кажем за обстановката през днешния ден.

Проблемът с армията е, че колкото повече време минава, колкото повече украинците имат този проблем, украинците, за благополучие или за злощастие, зависи от гледната точка, в никакъв случай не съумяха да съберат сериозната маса, с цел да стартират атака. Това е повода, заради която офанзивата с 1 млн. души, която трябваше да се организира през август предходната година, беше отсрочена за есента, след това за зимата, по-късно за януари 2023 година, а след това за февруари, март и така нататък А през днешния ден Зеленски ни споделя, че може би ще бъде през лятото. Защо? Първо, тъй като западното снаряжение постоянно идва в малко количество - 50 танка, 20 танка и така нататък и това не разрешава да имат едновременно цялата сериозна маса, която разрешава да се  извършиофанзива. От друга страна, още с идването на тези оръжия огромна част е унищожена от Русия. Съвсем неотдавна, само че нашите медии не приказват за това, бяха унищожени доста значими хранилища с муниции в Павлоград и Хмелницки в Украйна. Имаше великански детонации. Знаем, че руснаците са блъснали доста значими хранилища с муниции и точно поради това Зеленски не съумява да стартира своята контраатака, тъй като с идването им боеприпасите са унищожени и би трябвало да се чака идването на нови муниции, т.е. да се отсрочи контраофанзивата. От юли предходната година продължава тази игра на котка и мишка.

- Според вас задачите на Русия са свързани с потнециала, а не с територията на Украйна, и не са притиснати от времето. При тези условия войната наподобява безкрайна. Разбира ли се същинският темперамент на този спор?

- Не, не желаят да го схванат и защото не желаят да го схванат, го не престават. На Запад постоянно битува концепцията, че този спор би трябвало да докара до гражданска война в Русия, в случай че опростим нещата.

- За промяна на режима?

- Смяна на режима. Конфликтът, глобите и всичко останало би трябвало да породи неодобрение измежду съветското население и то да изиска от своите управляващи или да провокира промяна на управляващите в Русия. Това е концепцията. Санкциите не проработиха. Идеята в действителност беше да се наложат солидни наказания през февруари 2022 година, тъй че да основат невероятно икономическа обстановка за жителите и жителите да се разпалват против управляващите. Това не проработи и от юни 2022 година концепцията на западните страни е, защото глобите не работят, да се продължи спорът, с цел да има доста починали в Русия. Затова толкоз доста се приказва за съветските загуби, само че в никакъв случай за украинските загуби. Руските загуби даже се преувеличават и се показват по този начин, като че ли украинците не губят никого, с цел да бъде популацията недоволно не поради глобите, а поради този спор, който продължава и в който умират съветски бойци.

Мисля, че е доста значимо да се подчертае и тук още веднъж се връщаме към задачите, избрани от Владимир Путин - демилитаризация, денацификация. Демилитаризацията е унищожаването на военния капацитет против популацията на Донбас, теоретично нищо повече, заличаване на военния капацитет против популацията на Донбас. А денацификация е унищожаването на паравоенните формирования, които създаваха проблеми в Донбас. Това е значимо да се напомни, тъй като - една дребна скоба - западните медии приказват за нацисти: “Зеленски не е нацист, тъй като е евреин ” и така нататък Доколкото знам и се допирам на формалните транскрипции на речите на Владимир Путин, той в никакъв случай не е споменавал термина “нацист ”, а постоянно термина “неонацист ”. Това е значимо. В медиите в Европа това се превежда с “нацист ”, само че в реалност публично употребяваният термин е “неонацист ”.

Нацизмът е политическа идеология, това е идеологията на германците през 20-те-30-те години. Това е нацизмът. Неонацизмът е нещо друго всъщност. Това не е идеология, а обществено държание. Това са хора, които считат, че има подчовеци, имат татуировки и така нататък Това е един ненапълно хлапашки метод на разбиране на доктрината. Това даже не е политическа теория, а хора, които не обичат никого и което показват с татуировки. Но има фундаментална разлика по отношение на нацистите. Нацизмът е иделогия с теория, интелектуална структура, която можем да приемем или не. В неонацизма няма интелектуална структура, това е просто държание на ненавист против всичко, което не обичаш, против хората, които не харесваш. Това е огромната разлика. Но в случай че проучваме наличието на тези две цели - демилитаризация, денацификация, откриваме, че това визира хора, капацитет, а не територия. На Запад обаче постоянно ни показват съветската намеса като намеса за завладяване на земи, възкресяване на Съветския съюз, на царистка Русия, т.е. всички вероятни фантазми. Вследствие на това украинците отдадоха огромно значение на това да се вкопчат в земята, до момента в който руснаците нямат интерес към земята. Именно по тази причина да вземем за пример в Харков и Херсон руснаците споделиха “няма да се бием за тези територии, пазим бойците се ” и се изтеглиха. В реалност в никакъв случай от година и половина насам украинците не превзеха територия, която преди този момент да не е била изоставена от руснаците!

Обратното, в Бахмут или Артьомовск, както се споделя към този момент, само че ще запазим термина “Бахмут ” към този момент, тъкмо това се случи. През октомври предходната година командването и по-специално ген. Суровикин установи, че Бахмут е значим за украинците. Защо? Защото, в случай че погледнете картата, ще забележите, че украинците са построили отбранителна линия с три стадия или три подлинии вътре в тази отбранителна линия. Първата е подлинията Северодонецк-Лисичанск, втората е на равнището на Бахмут, а третата е на равнището на Славянск и Краматорск. Както знаете, Северодонецк паднат в съветски ръце в края на лятото на 2022 година, а Бахмут е врата към Днепърската равнина. Когато човек огледа географската карта, вижда, че Бахмут е съвсем едно от последните обитаеми места преди Краматорск, на което можеш да се опреш, с цел да защитаваш тази територия. Така че той беше значим за украинците, само че не и за руснаците, тъй като съветските сили в никакъв случай не са имали желание да отидат да се бият в украиноезичната зона на страната. Винаги са оставали в рускоезичната зона на Украйна. Защо? Първо, тъй като там имат най-голяма поддръжка. В книгата си съм разгласил резултата от един разбор, изработен от Института по социология в Киев през декември 2021 и февруари 2022 година, който показваше желанието за отбрана на украинците. И от него се вижда, че в южната и източната част на страната украинците нямаха никакво предпочитание да се пазят против руснаците, тъй като в последна сметка това са техни братя! В подмяна на това в украиноезичната, западната част на страната, имаше мощно предпочитание за защита.

Така че мисля, че Русия в никакъв случай не е имала желание да върви да се бие в зоната, в която съпротивата би била най-силна. И не това е задачата. Целта беше да се отбрани популацията на Донбас. Затова руснаците, ген. Суровикин доста добре схванаха, че украинците ще се вкопчат в Бахмут и че това е опция да се употребява Бахмут, с цел да привлекат украинците и да ги унищожат. Суровикин го сподели на 18 октомври, той сподели почти следното: “повече няма да вършим огромни интервенции, огромни придвижвания, а ще смажем съперника, който идва към нас ”. И той направи тъкмо това в Бахмут. Направи го с “Вагнер ”, на който разпореди задачата да унищожи врага в Бахмут за шест месеца - от края на октомври до края на април 2023 година Точно това направи “Вагнер ” в града. Когато унищожавате врага в един град, сте заставен да преминавате от къща на къща, т.е. да напредвате. Това, което се случи, е че за шест месеца военните елементи на “Вагнер ” напреднаха и в края на шестте месеца, в края на април 2023 година, сега, в който тази интервенция трябваше да завърши, тъй като, отново споделям, задачата не беше да се завладява Бахмут, а да бъде погубен врагът в Бахмут. Затова в края на април съветският общоприет щаб сподели: “това е, изтегляте се, към този момент няма потребност да се биете, врагът е погубен в Бахмут ”. Тогава настъпи мелодрамата с господин Пригожин. Защо? Защото в края на април частите на “Вагнер ” бяха стигнали съвсем до края на града, завладяването на града съвсем беше завършило. И в този миг генералният щаб сподели “минаха шест месеца, интервенцията завърши, както беше планувано ”. Но Пригожин сподели: “не, можем да поставим още малко старания и да превземем града ”. Затова се случи този епизод, който е толкоз зле пояснен на Запад, където споделиха: “ето, Пригожин е против Путин, има вътрешни проблеми ”. Не, работата е там, че Пригожин искаше да отиде малко по-далеч от заповедите, които му бяха дадени. Което е разбираемо. Тези мъже поставиха толкоз старания, с цел да завладяват 90% от града, или 95% в оня миг, че те имаха право да кажат “можем да поставим още малко старания, дайте ни още малко оръжия и за няк